тютюнджия

Речник на българския език

тютюнджѝя съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. тютюнджѝи, м. Разг. Човек, който обича да пуши; пушач.
прил. тютюнджѝйски, тютюнджѝйска, тютюнджѝйско, мн. тютюнджѝйски.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тю-тюн-джия
непълен член тю-тюн-джи-я-та
пълен член тю-тюн-джи-я-та
мн.ч. тю-тюн-джии
членувано тю-тюн-джи-и-те
бройна форма тю-тюн-джии
звателна форма тю-тюн-джи-йо