тютюн

Речник на българския език

тютю̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Едногодишно тревисто растение с големи листа, които съдържат никотин. Садя тютюн.
2. Листата от това растение, които се обработват и използват за пушене. Бера тютюн. Напълни лулата си с тютюн. Ароматизиран тютюн за лула.
прил. тютю̀нев, тютю̀нева, тютю̀нево, мн. тютю̀неви. Тютюневи насаждения. Тютюнев дим.
прил. тютю̀нен, тютю̀нена, тютю̀нено, мн. тютю̀нени.
За лула тютюн.Разг.
1. Никак, ни най-малко (не зачитам, не уважавам).
2. Нищо, ни най-малко (не струвам).

Грешни изписвания (2)

  • тйотюн
  • тйутюн

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тю-тюн
непълен член тю-тю-на
пълен член тю-тю-нът
мн.ч. тю-тю-ни
членувано тю-тю-ни-те
бройна форма тю-тю-на
звателна форма