тюркоаз

Речник на българския език

тюркоа̀з съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тюркоа̀зи, (два) тюркоа̀за, м. Скъпоценен камък, оцветен в синьо или зелено поради наличието на медни примеси, както и обработено късче от него.
прил. тюркоа̀зен, тюркоа̀зена, тюркоа̀зено, мн. тюркоа̀зени. Тюркоазен пръстен.

Грешни изписвания (6)

  • тйоркоас
  • тйоркуас
  • тйуркоас
  • тйуркуас
  • тюркоас
  • тюркуас

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тюр-ко-аз
непълен член тюр-ко-а-за
пълен член тюр-ко-а-зът
мн.ч. тюр-ко-а-зи
членувано тюр-ко-а-зи-те
бройна форма тюр-ко-а-за
звателна форма