тюрк

Речник на българския език

тюрк съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тюрк
непълен член тюр-ка
пълен член тюр-кът
мн.ч. тюр-ки
членувано тюр-ки-те
бройна форма тюр-ка
звателна форма