тюленче

Речник на българския език

тюленче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тю-лен-че
членувано тю-лен-че-то
мн.ч. тю-лен-че-та
членувано тю-лен-че-та-та