търсач

Речник на българския език

търса̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. търса̀чи, м. Човек, който търси нещо. Търсачи на силни усещания.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • тарсач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тър-сач
непълен член тър-са-ча
пълен член тър-са-чът
мн.ч. тър-са-чи
членувано тър-са-чи-те
бройна форма тър-са-чи
звателна форма тър-са-чо