търновлийче

Речник на българския език

търновлийче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тър-нов-лий-че
членувано тър-нов-лий-че-то
мн.ч. тър-нов-лий-че-та
членувано тър-нов-лий-че-та-та