търкале

Речник на българския език

търкале съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тър-ка-ле
членувано тър-ка-ле-то
мн.ч. тър-ка-ле-та
членувано тър-ка-ле-та-та