тъпкан

Речник на българския език

1. тъпкан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тъп-кан
непълен член тъп-ка-ния
пълен член тъп-ка-ни-ят
ж. р. тъп-ка-на
членувано тъп-ка-на-та
ср. р. тъп-ка-но
членувано тъп-ка-но-то
мн. ч. тъп-ка-ни
членувано тъп-ка-ни-те

2. тъпкан — мин. страд. прич. м. р.

тъпкан е производна форма на тъпча (мин. страд. прич. м. р.).