тъпкало

Речник на българския език

1. тъпкало съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тъп-ка-ло
членувано тъп-ка-ло-то
мн.ч. тъп-ка-ла
членувано тъп-ка-ла-та

2. тъпкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тъпкало е производна форма на тъпча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. тъпкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

тъпкало е производна форма на тъпча (мин. деят. св. прич. ср. р.).