тъпачка

Речник на българския език

тъпа̀чка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. тъпа̀чки, ж. Разг. Пренебр. Тъпа жена.

Грешни изписвания (3)

  • тапачка
  • тапачкъ
  • тъпачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тъ-пач-ка
членувано тъ-пач-ка-та
мн.ч. тъ-пач-ки
членувано тъ-пач-ки-те
звателна форма тъ-пач-ке