тънещ

Речник на българския език

1. тънещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • тънешт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тъ-нещ
непълен член тъ-не-щия
пълен член тъ-не-щи-ят
ж. р. тъ-не-ща
членувано тъ-не-ща-та
ср. р. тъ-не-що
членувано тъ-не-що-то
мн. ч. тъ-не-щи
членувано тъ-не-щи-те

2. тънещ — сег. деят. прич. м. р.

тънещ е производна форма на тъна (сег. деят. прич. м. р.).