тълкувач

Речник на българския език

тълкувач съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тъл-ку-вач
непълен член тъл-ку-ва-ча
пълен член тъл-ку-ва-чът
мн.ч. тъл-ку-ва-чи
членувано тъл-ку-ва-чи-те
бройна форма тъл-ку-ва-чи
звателна форма тъл-ку-ва-чо