тълковен

Речник на българския език

тълко̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

тълко̀вна, тълко̀вно, мн. тълко̀вни, прил. Който съдържа в себе си тълкуване, обяснение. Тълковен речник.

Грешни изписвания (3)

  • талковен
  • талковин
  • тълковин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тъл-ко-вен
непълен член тъл-ков-ния
пълен член тъл-ков-ни-ят
ж. р. тъл-ков-на
членувано тъл-ков-на-та
ср. р. тъл-ков-но
членувано тъл-ков-но-то
мн. ч. тъл-ков-ни
членувано тъл-ков-ни-те