тъкач

Речник на българския език

1. тъка̀ч — съществително име, мъжки род (тип 7b)

Значение

мн. тъка̀чи, м. Работник, който тъче.

Грешни изписвания (1)

такач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		тъ-кач
	непълен член	тъ-ка-ча
	пълен член	тъ-ка-чът
мн.ч.		тъ-ка-чи
мн.ч.	членувано	тъ-ка-чи-те
бройна форма		тъ-ка-чи
звателна форма		тъ-ка-чо

2. Тъка̀ч — географски топоним в България (тип 195)

Значение

Грешни изписвания (1)

Такач

Връзки

Вход