тъжачка

Речник на българския език

тъжа̀чка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. тъжа̀чки, ж. Жена, която оплаква мъртвец по време на траурната церемония; оплаквачка. Тъжачките нареждаха и припяваха жално и провлачено около ковчега.

Грешни изписвания (3)

  • тажачка
  • тажачкъ
  • тъжачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тъ-жач-ка
членувано тъ-жач-ка-та
мн.ч. тъ-жач-ки
членувано тъ-жач-ки-те
звателна форма тъ-жач-ке