туш

Речник на българския език

туш съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ту̀шът, ту̀ша, мн. ту̀шове, (два) ту̀ша, м. Вид гъсто черно мастило, използвано за рисуване и чертане, което засъхва бързо. Портрет с туш.



ту̀шът, ту̀ша, мн. ту̀шове, (два) ту̀ша, м. Спец.
1. В спортна борба — допиране плещите на противника до земята. Победа с туш.
2. Прен. Разг. Победа, категорична победа.



ту̀шът, ту̀ша, мн. ту̀шове, (два) ту̀ша, м. Кратко тържествено музикално приветствие. Оркестърът свири туш.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. туш
непълен член ту-ша
пълен член ту-шът
мн.ч. ту-шо-ве
членувано ту-шо-ве-те
бройна форма ту-ша
звателна форма