турнюр

Речник на българския език

турнюр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

вж. турнел

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тур-нюр
непълен член тур-ню-ра
пълен член тур-ню-рът
мн.ч. тур-ню-ри
членувано тур-ню-ри-те
бройна форма тур-ню-ра
звателна форма