турникетен

Речник на българския език

турникетен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тур-ни-ке-тен
непълен член тур-ни-кет-ния
пълен член тур-ни-кет-ни-ят
ж. р. тур-ни-кет-на
членувано тур-ни-кет-на-та
ср. р. тур-ни-кет-но
членувано тур-ни-кет-но-то
мн. ч. тур-ни-кет-ни
членувано тур-ни-кет-ни-те