турникет

Речник на българския език

турникет съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тур-ни-кет
непълен член тур-ни-ке-та
пълен член тур-ни-ке-тът
мн.ч. тур-ни-ке-ти
членувано тур-ни-ке-ти-те
бройна форма тур-ни-ке-та
звателна форма