туркмен

Речник на българския език

туркмен съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тур-к-мен
непълен член тур-к-ме-на
пълен член тур-к-ме-нът
мн.ч. тур-к-ме-ни
членувано тур-к-ме-ни-те
бройна форма тур-к-ме-ни
звателна форма тур-к-ме-не