турбулентен

Речник на българския език

турбулѐнтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • торболентен
  • торболентин
  • торбулентен
  • торбулентин
  • турболентен
  • турболентин
  • турбулентин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тур-бу-лен-тен
непълен член тур-бу-лен-т-ния
пълен член тур-бу-лен-т-ни-ят
ж. р. тур-бу-лен-т-на
членувано тур-бу-лен-т-на-та
ср. р. тур-бу-лен-т-но
членувано тур-бу-лен-т-но-то
мн. ч. тур-бу-лен-т-ни
членувано тур-бу-лен-т-ни-те