тупалка

Речник на българския език

тупа̀лка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тупа̀лки, ж. Специална разширена в единия край пръчка за почистване на текстилни изделия чрез удряне.

Грешни изписвания (3)

  • топалка
  • топалкъ
  • тупалкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ту-пал-ка
членувано ту-пал-ка-та
мн.ч. ту-пал-ки
членувано ту-пал-ки-те
звателна форма