туитване

Речник на българския език

туитване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ту-ит-ва-не
членувано ту-ит-ва-не-то
мн.ч. ту-ит-ва-ния
членувано ту-ит-ва-ни-я-та