туининг

Речник на българския език

туининг съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • туининк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ту-и-нинг
непълен член ту-и-нин-га
пълен член ту-и-нин-гът
мн.ч. ту-и-нин-ги
членувано ту-и-нин-ги-те
бройна форма ту-и-нин-га
звателна форма