туберкулин

Речник на българския език

туберкулин съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ту-бер-ку-лин
непълен член ту-бер-ку-ли-на
пълен член ту-бер-ку-ли-нът
мн.ч. ту-бер-ку-ли-ни
членувано ту-бер-ку-ли-ни-те
бройна форма ту-бер-ку-ли-на
звателна форма