трюфел

Речник на българския език

трю̀фел съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. трю̀фели, (два) трю̀фела, м.
1. Ядлива гъба без гугла и стъбло, която расте под земята. Трюфелите се откриват от специално обучени кучета, които разпознават характерната им миризма.
2. Вид шоколадови бонбони с кръгла форма.

Грешни изписвания (1)

  • трюфил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трю-фел
непълен член трю-фе-ла
пълен член трю-фе-лът
мн.ч. трю-фе-ли
членувано трю-фе-ли-те
бройна форма трю-фе-ла
звателна форма