тръпка

Речник на българския език

тръ̀пка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тръ̀пки, ж. Неволно потреперване, предизвикано от силно чувство, студ, болест и др.
Лазят/побиват ме тръпки. — Изведнъж потрепервам. Побиват ме тръпки от страх.
Имам тръпка (за нещо).Разг. Имам желание да извърша нещо.

Грешни изписвания (1)

  • тръпкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тръп-ка
членувано тръп-ка-та
мн.ч. тръп-ки
членувано тръп-ки-те
звателна форма