тръпен

Речник на българския език

тръ̀пен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • тръпин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тръ-пен
непълен член тръп-ния
пълен член тръп-ни-ят
ж. р. тръп-на
членувано тръп-на-та
ср. р. тръп-но
членувано тръп-но-то
мн. ч. тръп-ни
членувано тръп-ни-те