трънен

Речник на българския език

тръ̀нен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

тръ̀нена, тръ̀нено, мн. тръ̀нени, прил. Който е направен от тръни.
Трънен венец. — Тежко изпитание, мъка.

Грешни изписвания (1)

  • трънин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тръ-нен
непълен член тръ-не-ния
пълен член тръ-не-ни-ят
ж. р. тръ-не-на
членувано тръ-не-на-та
ср. р. тръ-не-но
членувано тръ-не-но-то
мн. ч. тръ-не-ни
членувано тръ-не-ни-те