тръбен

Речник на българския език

тръ̀бен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

тръ̀бна, тръ̀бно, мн. тръ̀бни, прил.
1. Който се отнася до тръба. Тръбен ключ.
2. Който е направен от тръби. Тръбна мебел.
3. Който е произведен с музикален инструмент тръба. Тръбен звук.

Грешни изписвания (1)

  • тръбин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тръ-бен
непълен член тръб-ния
пълен член тръб-ни-ят
ж. р. тръб-на
членувано тръб-на-та
ср. р. тръб-но
членувано тръб-но-то
мн. ч. тръб-ни
членувано тръб-ни-те