трупен

Речник на българския език

тру̀пен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

тру̀пна, тру̀пно, мн. тру̀пни, прил. Който се отнася до труп 1 (във 2 знач.). Трупна миризма.

Грешни изписвания (1)

  • трупин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тру-пен
непълен член труп-ния
пълен член труп-ни-ят
ж. р. труп-на
членувано труп-на-та
ср. р. труп-но
членувано труп-но-то
мн. ч. труп-ни
членувано труп-ни-те