труженица

Речник на българския език

тру̀женица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тру̀женици, ж. Жена труженик.

Грешни изписвания (7)

  • труженеца
  • труженецъ
  • труженицъ
  • тружинеца
  • тружинецъ
  • тружиница
  • тружиницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тру-же-ни-ца
членувано тру-же-ни-ца-та
мн.ч. тру-же-ни-ци
членувано тру-же-ни-ци-те
звателна форма