тру̀дов
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
тру̀дова, тру̀дово, мн. тру̀дови, прил.
1. Който е свързан с труд, с работа. Трудови навици. Трудово обучение. Трудова заработка.
2. Който живее със заработеното от собствения труд; трудещ се. Трудов народ.
• Трудови войски. — Разг. Войски, които се занимават със строене на сгради, пътища и други съоръжения; строителни войски.
1. Който е свързан с труд, с работа. Трудови навици. Трудово обучение. Трудова заработка.
2. Който живее със заработеното от собствения труд; трудещ се. Трудов народ.
• Трудови войски. — Разг. Войски, които се занимават със строене на сгради, пътища и други съоръжения; строителни войски.
Грешни изписвания (3)
- трудув
- трудоф
- трудуф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | тру-дов | |
|---|---|---|---|
| непълен член | тру-до-вия | ||
| пълен член | тру-до-ви-ят | ||
| ж. р. | тру-до-ва | ||
| членувано | тру-до-ва-та | ||
| ср. р. | тру-до-во | ||
| членувано | тру-до-во-то | ||
| мн. ч. | тру-до-ви | ||
| членувано | тру-до-ви-те | ||