трубадур

Речник на българския език

трубаду̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. трубаду̀ри, м. Средновековен странстващ провансалски певец и поет, който възпява любовта.
прил. трубаду̀рски, трубаду̀рска, трубаду̀рско, мн. трубаду̀рски.

Грешни изписвания (3)

  • тробадур
  • тробъдур
  • трубъдур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тру-ба-дур
непълен член тру-ба-ду-ра
пълен член тру-ба-ду-рът
мн.ч. тру-ба-ду-ри
членувано тру-ба-ду-ри-те
бройна форма тру-ба-ду-ра
звателна форма