троскот

Речник на българския език

тро̀скот съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Трева с пълзящо коренище и сплескани класчета.
2. Название на пирей и други треви.

Грешни изписвания (1)

  • троскут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трос-кот
непълен член трос-ко-та
пълен член трос-ко-тът
мн.ч. трос-ко-ти
членувано трос-ко-ти-те
бройна форма трос-ко-та
звателна форма