тромпет

Речник на българския език

тромпѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тромпѐти, (два) тромпѐта, м. Меден духов музикален инструмент с висока звучност, който наподобява извита тръба.

Грешни изписвания (1)

  • трумпет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тром-пет
непълен член тром-пе-та
пълен член тром-пе-тът
мн.ч. тром-пе-ти
членувано тром-пе-ти-те
бройна форма тром-пе-та
звателна форма