тромбоцит

Речник на българския език

тромбоцит съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мед. Кръвна клетка, представляваща фрагмент от цитоплазмата на зрял мегакариоцит. Притежава мембрана, цитоплазмени органели, специални образувания (алфа-гранули и плътни телца), няма ядро. Броят на тромбоцитите възлиза на 130-360 х 109/l клетки. Участват в процеса на кръвосъсирване.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тром-бо-цит
непълен член тром-бо-ци-та
пълен член тром-бо-ци-тът
мн.ч. тром-бо-ци-ти
членувано тром-бо-ци-ти-те
бройна форма тром-бо-ци-та
звателна форма