тромбон

Речник на българския език

тромбо̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тромбо̀ни, (два) тромбо̀на, м. Меден духов музикален инструмент с нисък тембър и плътна звучност.

Грешни изписвания (1)

  • трумбон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тром-бон
непълен член тром-бо-на
пълен член тром-бо-нът
мн.ч. тром-бо-ни
членувано тром-бо-ни-те
бройна форма тром-бо-на
звателна форма