тромба

Речник на българския език

1. тро̀мба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тро̀мби, ж.
1. Спец. Тромпет.
2. Устройство в автомобил, което издава звук при натискане на клаксона.

Грешни изписвания (1)

  • тромбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тром-ба
членувано тром-ба-та
мн.ч. тром-би
членувано тром-би-те
звателна форма

2. тромба — ед. ч. непълен член

тромба е производна форма на тромб (ед. ч. непълен член).

3. тромба — бройна форма

тромба е производна форма на тромб (бройна форма).