тролейбус

Речник на българския език

тролейбу̀с съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тролейбу̀си, (два) тролейбу̀са, м. Многоместно превозно средство в градския транспорт, което се движи с електричество по безрелсов път.
прил. тролейбу̀сен, тролейбу̀сна, тролейбу̀сно, мн. тролейбу̀сни. Тролейбусна спирка.

Грешни изписвания (3)

  • тролийбус
  • трулейбус
  • трулийбус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тро-лей-бус
непълен член тро-лей-бу-са
пълен член тро-лей-бу-сът
мн.ч. тро-лей-бу-си
членувано тро-лей-бу-си-те
бройна форма тро-лей-бу-са
звателна форма