троичност

Речник на българския език

троичност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • троичнос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тро-ич-ност
членувано тро-ич-ност-та
мн.ч. тро-ич-нос-ти
членувано тро-ич-нос-ти-те
звателна форма