троен

Речник на българския език

тро̀ен прилагателно име (тип 85) редактиране

Значение

тро̀йна, тро̀йно, мн. тро̀йни, прил.
1. Който се състои от три еднородни предмета или от три части. Троен конец.
2. Който е три пъти по-голям. В троен размер.
3. Който се извършва три пъти. Тройно завъртане.
нареч. тро̀йно. Печеля тройно повече.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • троин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тро-ен
непълен член трой-ния
пълен член трой-ни-ят
ж. р. трой-на
членувано трой-на-та
ср. р. трой-но
членувано трой-но-то
мн. ч. трой-ни
членувано трой-ни-те