тровене

Речник на българския език

тро̀вене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. тро̀вя

Грешни изписвания (3)

  • тровени
  • тровине
  • тровини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тро-ве-не
членувано тро-ве-не-то
мн.ч. тро-ве-ния
членувано тро-ве-ни-я-та