тричлен

Речник на българския език

тричлѐн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • тречлен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трич-лен
непълен член трич-ле-на
пълен член трич-ле-нът
мн.ч. трич-ле-ни
членувано трич-ле-ни-те
бройна форма трич-ле-на
звателна форма