триумвир

Речник на българския език

триумвир съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. три-ум-вир
непълен член три-ум-ви-ра
пълен член три-ум-ви-рът
мн.ч. три-ум-ви-ри
членувано три-ум-ви-ри-те
бройна форма три-ум-ви-ри
звателна форма три-ум-ви-ре