тритон

Речник на българския език

трито̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. трито̀ни, (два) трито̀на, м.
1. В митологията — древногръцко морско божество.
2. Род опашати земноводни с дължина до десет сантиметра, които живеят в застояли води и зимуват на сушата.

Грешни изписвания (1)

  • третон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. три-тон
непълен член три-то-на
пълен член три-то-нът
мн.ч. три-то-ни
членувано три-то-ни-те
бройна форма три-то-на
звателна форма