триптих

Речник на българския език

трѝптих съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. трѝптихи, (два) трѝптиха, м.
1. Сгъваема икона от три крила, като крайните се затварят и закриват средното.
2. Композиция от три картини, релефи, рисунки и др. с обща идея или сюжет.

Грешни изписвания (1)

  • триптех

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трип-тих
непълен член трип-ти-ха
пълен член трип-ти-хът
мн.ч. трип-ти-хи
членувано трип-ти-хи-те
бройна форма трип-ти-ха
звателна форма