трипер

Речник на българския език

трѝпер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Венерическа болест, предавана по полов път, която се характеризира с възпаление на пикочния канал.

Грешни изписвания (1)

  • трипир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. три-пер
непълен член три-пе-ра
пълен член три-пе-рът
мн.ч. три-пе-ри
членувано три-пе-ри-те
бройна форма три-пе-ра
звателна форма