трион

Речник на българския език

трио̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. трио̀ни, (два) трио̀на, м. Инструмент с назъбено метално острие и дървена дръжка за рязане на дъски.

Грешни изписвания (1)

  • треон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. три-он
непълен член три-о-на
пълен член три-о-нът
мн.ч. три-о-ни
членувано три-о-ни-те
бройна форма три-о-на
звателна форма